Геоложки и геоморфоложки строеж

Най-значимите  морфоструктури  на България (Мизийската плоча, Балканидите, Краищидите  и Рило-Родопската  морфоструктура)  се формират  през неогена и кватернера.

Балканидите – най-голямата геоложка формация, се появява и оформя заедно с Алпо-Хималайската планинска система. Тази система е представена в България от три надлъжно разположени части: Предбалкан, Старопланинска верига и Средногорие.

Територията  на парка е изградена от магмени плутонични тела, седиментни и метаморфни скали с допалеозойска, мезозойска и палеогенска възраст.

В резултат на това “Централен Балкан” притежава сложна геоложка история и структура.  В парка се наблюдават  четири денудационни  нива с многообразни геоморфоложки елементи. Те включват заравнени била, склонови стъпала, полегати откоси, гранитни навлаци, добре изразени повърхностни  и подземни

варовикови (карстови) форми. В парка има дълбоки каньони, отделни скали и скални стени, дълбоки пропастни и водни пещери.

Старопланинската верига е широко отворена на север и североизток дъга, която представлява  комплексна  природогеографска  граница между Северна и Южна България. Нейната посока на простиране е западно-източна, което се дължи на връзката  й с Алпо-Хималайското  нагъване.  Поради  силния  тектонски  натиск, който е идвал от юг, гънките на планината са наклонени и полегнали на север.

В най-високите билни части – от вр. Левски (Амбарица), през вр. Ботев, до вр. Триглав – навлечените гранитни маси оформят една грамадна тектонска клипа с дължина около 30 км, т.н. Ботеввръшки навлак. Клипата е дълбоко денудирана и различно  широка  –  от  няколко  стотин  метра  при  вр.  Левски,  до  10  км  в Калоферско.

Приблизително в една четвърт от територията на горския фонд основната скала е гранит, разпространен главно в районите на Черни Вит, Рибарица, Клисура и Сахране. След него с най-широко разпространение са кристалинните шисти. Те се срещат основно в района на Карлово. На трето място са пясъчниците, които са  главно  в  районите  на  Априлци,  Росица  и  Сахране.  С  по-малко  площно участие са глинестите шисти (в района на Рибарица и Черни Осъм), южнобългарския  гранит (района на Карлово  и Пирдоп),  гранодиорита,  (около Розино) и доломита (около Черни Осъм и Розино). Срещат се още гранитогнайс, мергел, варовик, кварц порфир и др.

Старопланинският  карст  обхваща  неголяма  част  от  територията  на  парка.  В района  на резерват  “Стенето”  се намира  каньона  на р. Черни  Осъм,  както  и дълбоки  пропасти  и  пропастни  пещери,  в  това  число  –  и  най-дълбоката  в България пропастна пещера “Райчова дупка”, с денивелация 377 м. След нея са “Малката  яма”  –  232  м,  “Борова  дупка”  –  168  м  и  “Птича  дупка”  –  108  м дълбочина.

В своята цялост посочените елементи формират пейзаж с много висока естетическа   стойност   и   значително   разнообразие   на   сравнително   малка територия. Геоморфоложката структура и надморската височина на парка се съчетават в отлични погледни места, възможност за наблюдаване на големи разстояния, обширни панорамни гледки и сравнително бърз достъп между северната и южната част.

DMCA.com Protection Status