Лечебни растения

Богатство на таксони

Установени  са 166 вида лечебни растения в НП “Централен  Балкан”. Общият им брой представлява  75% от широко използваните  в официалната  и народна медицина   видове.   От  тях  1  вид  е  представител   на  низшите   растения,   а останалите   165   вида   са   висши   растения.   С   най-голям   брой   видове   са представени семействата Asteraceae (19 вида), Rosaceae (18 вида), Lamiaceae (13 вида), Liliaceae (7 вида) и Scrophulariaceae (6 вида). (Приложение № 7)

Разпространение и състояние на популациите

Популациите  от  лечебни  растения  са  разпространени  в  пояса  на ксеромезофилните    и   мезофилни    дъбови    и   габърови    гори,    в   буковия, иглолистния горски, субалпийски и алпийски растителни пояси, участвайки активно в състава на дървесните, храстови и тревни фитоценози. В много от тях лечебните  растения  имат  доминантна  или субдоминатна  роля  в тези фитоценози, заемат обширни територии и придават облика на растителността.. Такива  са сибирската  хвойна  (Junuperus  sibirica),  черна  и червена  боровинка (Vaccinium myrtillus, Vaccinium vitis idaea), малина (Rubus idaeus), орлова папрат

(Pteridium aquilinum) мечо грозде (Arctostaphyllos  uva ursi), лазаркиня (Galium odoratum) и др. Други имат ограничено разпространение, но са със значителна консервационна значимост като снежно кокиче (Galanthus nivalis), жълта и петниста тинтява (Gentiana lutea и G. punctata), златовръх (Rhodiola rosea) и др.

Различните   местообитания   обуславят   и   различие   във   видовия   състав   на лечебните растения, както и в биологичните им и експлоатационни запаси.

В   субалпийския   пояс   и   пояса   на   дъбовите   и   габърови   гори   видовото разнообразие  на лечебни  растения  е най-голямо,  популациите  им са с висока жизненост и добри биологични и експлоатационни запаси. В тези пояси се наблюдават големи площи от мащерка (Thumus sp. div.), жълт кантарион (Hypericum  perforatum),  дива  ягода  (Fragaria  vesca),  малина  (Rubus  idaeus), очанка (Euphrasia officinalis complex), лечебно великденче (Veronica officinalis), лечебна  иглика  (Primula  veris),  видове  от  род  шапиче  (Alchemilla  vulgaris complex), миши уши (Hieratium pilosella) и др., разположени предимно в планинските ливади и пасища.

В  субалпийския   пояс  към  тези  видове  се  прибавят  и  изброените  по-горе доминанти   и   субдоминантни   видове,   изграждащи   растителната   покривка сибирска хвойна (Juniperus sibirica), черна и червена боровинка (Vaccinium myrtillus, V. vitis idaea), кървавиче (Polygonum bistorta), орлова папрат (Pteridium aquilinum).

В  пояса  на  буковите  гори  широко  разпространение   имат  леската  (Corylus avellana),  лазаркинята  (Galium  odoratum),  мечия  лук (Allium  ursinum), обикновения здравец (Geranium macrorhizum), а в пояса на иглолистните гори – черната и червена боровинка (Vaccinium myrtillus, V. vitis idaea), малина (Rubus idaeus), обикновения здравец (Geranium macrorhisum) и др.

В ливадите и пасищата, както и по стръмните склонове и отвесни скали, разположени в алпийския пояс, преобладават ксерофитни и мезофитни лечебни видове,   някои   от   тях   със   значителни   ресурсни   възможности.   Такива   са исландският лишей (Cetraria islandica), червената и черна боровинка (Vaccinium vitis  idaea,  Vmyrtillus),  видове  шапиче  (Alchemilla  vulgaris  complex),  някои видове мащерка (Thymus sp.) и др. Лечебни растения в този пояс се нуждаят от специални природозащитни мерки, тъй като в него са включени по-голяма част от  застрашените   и  редки  лечебни  видове  като  жълта  и  петниста  тинтява (Gentiana lutea, G. punctata), редките видове шапиче (Alchemilla sp.), включени в Червена книга на България, мечо грозде (Arctostaphyllos uva ursi), златовръх (Rhodiola rosea) и др.

Една група лечебни растения имат предпочитания към по-голяма почвена и въздушна влажност, поради което заемат влажните долове на реки, потоци или северни  отвесни  скатове  и     улеи.  Такива  са  сладката  и  мъжка  папрат  ( Polypodium vulgare, Dryopteris filix mas), блатняк (Caltha palustris), панчичева и горска   пищялка   (Angelica   pancici,   A.   sylvestris),   див   девесил   (Heracleum sibiricum)   и   др.   Техните   ресурси   обаче   са   ограничени   от   характерните екологични изисквания.

Значително е присъствието на редица антропофити и пионерни видове свързани с активно човешко присъствие – пътища, пътеки, хижи, заслони и др. Някои от тях като теснолист и широколист жиловляк (Plantago lanceolata, P.major), обикновен  пелин  (Artemisia  vulgaris),  подбел  (Tussilago  farfara),  козя  брада (Rumex acetosa), глухарче (Taraxacum officinale) и др. изчезват с възстановяване на коренната тревна растителност. С много по-голямо значение и влияние върху коренната растителност са вторичните растителни съобщества, възникнали в близост до хижи, кошари, егреци и др. места за лагеруване на хора и животни. Такива растителни съобщества има на много места в НП “Централен Балкан” В тези местообитания, на относително малка площ са съсредоточени значителни ресурси от лечебни растения със съществуващи  благоприятни възможности за бързото възстановяване  след експлоатация  поради преобладаващо  вегетативно размножаване при тях. Лечебните растения в тези съобщества са представени с високо обилие и имат значителни експлоатационни запаси като алпийски лапад (Rumex  alpinus),  коприва  (Urtica  dioica),  лопен  (Verbascum  longifolium),  бял равнец (Achillea millefolium), вратига (Tanacetum vulgare) и др.

Голямото  биологично  разнообразие  и  добрите  ресурсни  характеристики   на много от лечебните растения, срещащи се в НП “Централен Балкан” определят посочените хабитати като много подходящи за трайно опазването на техния генофонд в условия “in situ”. Същевременно субалпийския пояс и пояса на дъбовите и габърови гори дават добри възможности  за устойчиво ползване на някои от тези видове.

Алпийският  безлесен  пояс, въпреки  големия  брой лечебни  растения,  е силно уязвим, поради наличието на най-голям брой консервационно значими лечебни видове.

DMCA.com Protection Status