Почви и почвени процеси

Мизийска горскорастителна област – подобласт Северна България със Среден

(600-1 800 м н.в.) и Високопланински (1 800-2 200 м н.в.) пояси.

Тракийска горскорастителна област (на юг от централното било) – подобласт Горна Тракия с Долен (500-700 м н.в.), Среден (700-2 000 м н.в.) и Високопланински (2 000-2 500 м н.в.) пояси.

Почвени типове

Почвеното  разнообразие  в НП  “Централен  Балкан”  е много  голямо. Преобладават кафяви горски, канелени горски, планинско-горски тъмноцветни, планинско-ливадни и на места хумусно карбонатни (рендзини).

Кафявите горски почви (Cambisols) обхващат Средния горскорастителен пояс на Мизийската и Тракийската област и заемат 96,9% от площта на горския фонд. Те са формирани предимно върху безкарбонатни скали (гранити, гнайси, кристалинни   шисти,   пясъци).   Характеризират   се  с  пълен   почвен   профил (А,В,С). Мощността на хумусно-акумулативния хоризонт (А) е от 15-25 см. Илувиалният (В) хоризонт стига до 80-100 см. Хоризонт С е изграден от скален рохляк.

Кафявите горски почви са представени  от следните подтипове: кафяви горски тъмни (32,1%), кафяви горски преходни (56,6%) и кафяви горски светли (11,3%):

•     Кафявите   горски   тъмни   почви   (Umbric   Cambisols)   обикновено   заемат северни изложения или такива със северна компонента. Тяхна основна отличителна черта е мощния хумусно-акумулативен  хоризонт и високо съдържание на хумус (до 10-12%), като количеството му се задържа високо до

40-50 см дълбочина.

•    Кафявите  горски  преходни  почви  се  срещат  почти  на  всички  изложения.

Хумусният хоризонт при тях е по-маломощен  и количеството  хумус намалява по-бързо в дълбочина на профила. Въпреки това тези почви имат много добри качества и съществено значение за растителността в парка.

•     Кафявите горски светли почви са характерни за южните изложения. Те имат скъсен хумусен хоризонт, сравнително  малка мощност на почвения профил и по-голяма скелетност.

Канелените горски почви (Chromic Luvisols) са разположени в Долния пояс на  Тракийската  област  (най-ниските  припланински  части)  и  заемат  2,1%  от площта  на  горския  фонд.  Обхващат  предимно  сухи  и  раздвижени  релефни форми и са разположени върху безкарбонатни скали – андезити, гранити, песъчливо-глинести и глинести наноси.

Планинско-горските  тъмноцветни  почви  (Umbric  Cambisols)  са  с незначително участие в площта на горския фонд (1,0%). Те са добре запасени с хумусни и азотни съединения, но голямата надморска височина и ниски температурни стойности забавят микробиологичните процеси и от там те са по- ниско  плодородни.  Обхващат  части  от Средния  и Високопланинския  пояс  на двете горскорастителни области.

Планинско-ливадните  почви (Molic Cambisols) заемат най-високите части на парка и попадат във високопланинския пояс на Мизийската и Тракийската горскорастителна област. Те са формирани на безкарбонатна скална основа (предимно  гранитогнайси  и гранити)  и при суров  планински  климат  – ниски температури (от 0 до 8,5°C), обилни валежи (над 800 мм) и кратък вегетационен период. Растителността, под която са формирани, е почти изцяло тревна. Механичният  състав на тези почви е лек, с по-високо  съдържание  на глина в хумусния  хоризонт  и рязко намаляване  на същата  в дълбочина.  Имат голямо съдържание на органично вещество (15-20%) и предимно кисела реакция. По- високият  сорбционен  капацитет  в хумусния  хоризонт  се дължи  предимно  на високото съдържание на хумуса. Характерна особеност е тенденцията към образуване на торфенист хоризонт, който задържа големи количества вода, при което  протичат  редукционни  процеси,  сходни  с  черноземния почвообразувателен процес. По този начин се формират три подтипа почви: планинско-ливадни  торфенисти, планинско-ливадни  чимови и планинско- ливадни черноземновидни.  При първите има торфенист хоризонт, изграден от полуразложени органични отпадъци. След него следва торфенисто-хумусния хоризонт и материнската скала.

При   чимовия   подтип   се  наблюдава   лек   механичен   състав   под   хумусния хоризонт,  поради  което  почвата  е  с  много  висока  податливост  на  линейна ерозия.

При третия подтип липсва торфенистият хоризонт. Тук има само хумусно- акумулативен хоризонт. Планинско-ливадните  почви по своя механичен състав са едрочастични. Калциевият карбонат липсва по целия профил. Хумусното съдържание е високо, над 10%, но в дълбочина на профила хумусът намалява до

1-2%. Това обаче е груб хумус, съставен от не напълно хумифицирани вещества. Реакцията  е кисела, с рН около 4,5. Планинско-ливадните  почви имат високо потенциално плодородие, но многото хранителни вещества се намират в трудно усвоима  за растенията  форма.  Влагата  е достатъчна,  но въздушният  режим  е влошен.

В  карстовите   райони  на  парка  върху  ограничена   територия,  се  срещат  и

хумусно-карбонатни почви (рендзини).

Ерозия

Ерозионните  процеси  в  НП  “Централен  Балкан”  са  в  пряка  зависимост  от скалната основа, релефа, количеството и интензитета на валежите, степента на залесеност,  вида  на растителността,  антропогенната  намеса  и икономическия фактор.

В  заетите  от  гори  територии  не  са  установени  силно  изразени  ерозионни процеси, както и опасност от възникването им. Ерозията в тези места протича много бавно и не нанася щети, поради защитата на почвата от наличната горскодървесна растителност. В горския фонд ерозираните площи са 2%, главно около  горските  пътища  и  реките.  Разпределението   на  ерозираните  площи, съгласно 5 степенната класификационна  схема е следното: I степен – 172,3 ха (0,4%); II степен – 309,4 ха (0,7%); III степен – 221,2 ха (0,5%); IV степен – 202,3 ха  (0,5%);  V степен  –  5,6  ха  (по-малко  от  0,05%).  Степента  на  ерозионност показва нарушенията в почвените хоризонти. Най-разпространените почвени типове в обекта – кафявите, канелените, и планинските горски почви – особено тези, формирани  на стръмни и много стръмни терени, са силно податливи на водна ерозия.

С изключение  на гранитите  и гранодиоритите,  които  представляват  29,4%  от основните скали в обекта, останалите основни скали се отличават със слаба или много   слаба   противоерозионна   устойчивост,   т.е.   преобладават   матерински скали, които са слабо свързани, дълбоко напукани и силно метаморфозирани. Тези скали бързо изветрят и се разрушават  под въздействие  на климатичните фактори.

Териториите в районите на Черни Вит, Рибарица, Троян, Черни Осъм, Априлци и Росица,  обхващащи  северните  склонове  на парка,  не са ерозирали.  В тези части от НП “Централен Балкан” ерозия се среща съвсем ограничено. В южните части  на  парка  се  наблюдават  ерозионни  процеси  в  районите  на  Пирдоп, Клисура, Розино и Карлово. Тази ерозия е предимно повърхностна, в по-малка степен дълбочинна или ерозия от временно течащи води.

Изградените  укрепителни  съоръжения  в  изпълнение  на  Националната дългосрочна  програма за борба с ерозията в България (1978 г.) допринасят  за намаляване на поройните водни течения в парка.

Ерозията е значително по-силно изявена в безлесната зона над горната граница на гората (високопланинските пасища и ливади). В северната част на високопланинската  безлесна  зона  засегнатите  територии  от ерозия  са разположени както следва:

•    под вр. Картала (над х. “Момина поляна”)

•    под вр. Братаница (около х. “Бенковски”)

•    под вр. Ушите

•    около м. Изшилената бърчина и местн. Пладнешки ярове

•    около х. “Тъжа”

•    около вр. Левски (Амбарица)

•    около вр. Млечния чал

Южната  част  на  високопланинската  безлесна  зона  е  изложена  на  по-силно изразени   ерозионни   процеси,   което   се   обуславя   от   големия   процент   на

склоновете с южна компонента и големите наклони, а в отделни участъци – и от струпването на добитък при паша. Засегнати територии от ерозия са следните:

•    под вр. Жални и вр. Лепенят

•    под вр. Ботев

•    под вр. Триглав

•    под вр. Зли връх (Мазалат)

•    местн. Лабодалъка

•    местн. Червената глина

•    местн. Добрила

•    местн. Горал тепе

•    около прохода Беклемето

Особено   големи   нарушения   на   почвената   покривка   са   се   получили   от изграждането  на пътя за радиорелейната  станция на вр. Ботев. Значителна е и ерозията по трасетата на линията за високо напрежение, както и тази, породена от движението на МПС извън пътищата.

В някои от ерозираните терени на безлесната зона протичат все по-интензивни процеси на заглушаване на ерозията, които се изразяват в постепенното настаняване  на тревна  или храстова  растителност  (хвойна,  боровинки  и т.н.). Тази благоприятна тенденция се дължи преди всичко на рязкото намаляване на пашата в посочените места.

DMCA.com Protection Status