Мизийска горскорастителна област – подобласт Северна България със Среден
(600-1 800 м н.в.) и Високопланински (1 800-2 200 м н.в.) пояси.
Тракийска горскорастителна област (на юг от централното било) – подобласт Горна Тракия с Долен (500-700 м н.в.), Среден (700-2 000 м н.в.) и Високопланински (2 000-2 500 м н.в.) пояси.
Почвени типове
Почвеното разнообразие в НП “Централен Балкан” е много голямо. Преобладават кафяви горски, канелени горски, планинско-горски тъмноцветни, планинско-ливадни и на места хумусно карбонатни (рендзини).
Кафявите горски почви (Cambisols) обхващат Средния горскорастителен пояс на Мизийската и Тракийската област и заемат 96,9% от площта на горския фонд. Те са формирани предимно върху безкарбонатни скали (гранити, гнайси, кристалинни шисти, пясъци). Характеризират се с пълен почвен профил (А,В,С). Мощността на хумусно-акумулативния хоризонт (А) е от 15-25 см. Илувиалният (В) хоризонт стига до 80-100 см. Хоризонт С е изграден от скален рохляк.
Кафявите горски почви са представени от следните подтипове: кафяви горски тъмни (32,1%), кафяви горски преходни (56,6%) и кафяви горски светли (11,3%):
• Кафявите горски тъмни почви (Umbric Cambisols) обикновено заемат северни изложения или такива със северна компонента. Тяхна основна отличителна черта е мощния хумусно-акумулативен хоризонт и високо съдържание на хумус (до 10-12%), като количеството му се задържа високо до
40-50 см дълбочина.
• Кафявите горски преходни почви се срещат почти на всички изложения.
Хумусният хоризонт при тях е по-маломощен и количеството хумус намалява по-бързо в дълбочина на профила. Въпреки това тези почви имат много добри качества и съществено значение за растителността в парка.
• Кафявите горски светли почви са характерни за южните изложения. Те имат скъсен хумусен хоризонт, сравнително малка мощност на почвения профил и по-голяма скелетност.
Канелените горски почви (Chromic Luvisols) са разположени в Долния пояс на Тракийската област (най-ниските припланински части) и заемат 2,1% от площта на горския фонд. Обхващат предимно сухи и раздвижени релефни форми и са разположени върху безкарбонатни скали – андезити, гранити, песъчливо-глинести и глинести наноси.
Планинско-горските тъмноцветни почви (Umbric Cambisols) са с незначително участие в площта на горския фонд (1,0%). Те са добре запасени с хумусни и азотни съединения, но голямата надморска височина и ниски температурни стойности забавят микробиологичните процеси и от там те са по- ниско плодородни. Обхващат части от Средния и Високопланинския пояс на двете горскорастителни области.
Планинско-ливадните почви (Molic Cambisols) заемат най-високите части на парка и попадат във високопланинския пояс на Мизийската и Тракийската горскорастителна област. Те са формирани на безкарбонатна скална основа (предимно гранитогнайси и гранити) и при суров планински климат – ниски температури (от 0 до 8,5°C), обилни валежи (над 800 мм) и кратък вегетационен период. Растителността, под която са формирани, е почти изцяло тревна. Механичният състав на тези почви е лек, с по-високо съдържание на глина в хумусния хоризонт и рязко намаляване на същата в дълбочина. Имат голямо съдържание на органично вещество (15-20%) и предимно кисела реакция. По- високият сорбционен капацитет в хумусния хоризонт се дължи предимно на високото съдържание на хумуса. Характерна особеност е тенденцията към образуване на торфенист хоризонт, който задържа големи количества вода, при което протичат редукционни процеси, сходни с черноземния почвообразувателен процес. По този начин се формират три подтипа почви: планинско-ливадни торфенисти, планинско-ливадни чимови и планинско- ливадни черноземновидни. При първите има торфенист хоризонт, изграден от полуразложени органични отпадъци. След него следва торфенисто-хумусния хоризонт и материнската скала.
При чимовия подтип се наблюдава лек механичен състав под хумусния хоризонт, поради което почвата е с много висока податливост на линейна ерозия.
При третия подтип липсва торфенистият хоризонт. Тук има само хумусно- акумулативен хоризонт. Планинско-ливадните почви по своя механичен състав са едрочастични. Калциевият карбонат липсва по целия профил. Хумусното съдържание е високо, над 10%, но в дълбочина на профила хумусът намалява до
1-2%. Това обаче е груб хумус, съставен от не напълно хумифицирани вещества. Реакцията е кисела, с рН около 4,5. Планинско-ливадните почви имат високо потенциално плодородие, но многото хранителни вещества се намират в трудно усвоима за растенията форма. Влагата е достатъчна, но въздушният режим е влошен.
В карстовите райони на парка върху ограничена територия, се срещат и
хумусно-карбонатни почви (рендзини).
Ерозия
Ерозионните процеси в НП “Централен Балкан” са в пряка зависимост от скалната основа, релефа, количеството и интензитета на валежите, степента на залесеност, вида на растителността, антропогенната намеса и икономическия фактор.
В заетите от гори територии не са установени силно изразени ерозионни процеси, както и опасност от възникването им. Ерозията в тези места протича много бавно и не нанася щети, поради защитата на почвата от наличната горскодървесна растителност. В горския фонд ерозираните площи са 2%, главно около горските пътища и реките. Разпределението на ерозираните площи, съгласно 5 степенната класификационна схема е следното: I степен – 172,3 ха (0,4%); II степен – 309,4 ха (0,7%); III степен – 221,2 ха (0,5%); IV степен – 202,3 ха (0,5%); V степен – 5,6 ха (по-малко от 0,05%). Степента на ерозионност показва нарушенията в почвените хоризонти. Най-разпространените почвени типове в обекта – кафявите, канелените, и планинските горски почви – особено тези, формирани на стръмни и много стръмни терени, са силно податливи на водна ерозия.
С изключение на гранитите и гранодиоритите, които представляват 29,4% от основните скали в обекта, останалите основни скали се отличават със слаба или много слаба противоерозионна устойчивост, т.е. преобладават матерински скали, които са слабо свързани, дълбоко напукани и силно метаморфозирани. Тези скали бързо изветрят и се разрушават под въздействие на климатичните фактори.
Териториите в районите на Черни Вит, Рибарица, Троян, Черни Осъм, Априлци и Росица, обхващащи северните склонове на парка, не са ерозирали. В тези части от НП “Централен Балкан” ерозия се среща съвсем ограничено. В южните части на парка се наблюдават ерозионни процеси в районите на Пирдоп, Клисура, Розино и Карлово. Тази ерозия е предимно повърхностна, в по-малка степен дълбочинна или ерозия от временно течащи води.
Изградените укрепителни съоръжения в изпълнение на Националната дългосрочна програма за борба с ерозията в България (1978 г.) допринасят за намаляване на поройните водни течения в парка.
Ерозията е значително по-силно изявена в безлесната зона над горната граница на гората (високопланинските пасища и ливади). В северната част на високопланинската безлесна зона засегнатите територии от ерозия са разположени както следва:
• под вр. Картала (над х. “Момина поляна”)
• под вр. Братаница (около х. “Бенковски”)
• под вр. Ушите
• около м. Изшилената бърчина и местн. Пладнешки ярове
• около х. “Тъжа”
• около вр. Левски (Амбарица)
• около вр. Млечния чал
Южната част на високопланинската безлесна зона е изложена на по-силно изразени ерозионни процеси, което се обуславя от големия процент на
склоновете с южна компонента и големите наклони, а в отделни участъци – и от струпването на добитък при паша. Засегнати територии от ерозия са следните:
• под вр. Жални и вр. Лепенят
• под вр. Ботев
• под вр. Триглав
• под вр. Зли връх (Мазалат)
• местн. Лабодалъка
• местн. Червената глина
• местн. Добрила
• местн. Горал тепе
• около прохода Беклемето
Особено големи нарушения на почвената покривка са се получили от изграждането на пътя за радиорелейната станция на вр. Ботев. Значителна е и ерозията по трасетата на линията за високо напрежение, както и тази, породена от движението на МПС извън пътищата.
В някои от ерозираните терени на безлесната зона протичат все по-интензивни процеси на заглушаване на ерозията, които се изразяват в постепенното настаняване на тревна или храстова растителност (хвойна, боровинки и т.н.). Тази благоприятна тенденция се дължи преди всичко на рязкото намаляване на пашата в посочените места.
